Помниш ли как ме гледаше? Помниш ли как се смееше лицето ми? Помниш ли спомените ни, преживяванията ни? Не си ги забравил, нали? Мина време, но ги помниш, зная! Помниш ги също толкова добре, колкото и аз помня твоите очи. Помня първия път, в който те погледнах, без да мисля много, без да търся твоя поглед. Той сякъш като магнит привлече очите ми. Гледах без да зная нищо, без да чувам, без да осъзнавам какво и защо се случва. Просто те гледах в очите. Толкова кафеви, дълбоки, бистри, чувствени, искрени, топли, невинни... Толкова много думи с които да ги опиша, но не достатъчни. Гледах ли, гледах... Какво ли си мислех...
Тези очи ме подлудяваха, караха ме да не спя, виждах ги навсякъде... Този чифт кафеви очи...
Тези очи ме подлудяваха, караха ме да не спя, виждах ги навсякъде... Този чифт кафеви очи...
Мина време, а аз още пазя спомена за тях, все още ги виждам, все още чувствам погледа им по кожата си...
А ти помниш ли... Помниш ли как ме гледаше, как се смееше, как ме обичаше? Аз помня и никога не ще забравя нито спомените, нито любовта, нито онзи чифт кафеви очи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар