Различно...

Различен ли бе света,
различни ли бяха мечтите?
Тя вече не беше сама
и ги нямаше сълзите...

Tой беше виновен,
той накара я да се засмее
и всичко беше защото
обичаше той само нея...

А тя със цялото сърце,
що беше скрито във гърдите,
гордо вдигна лице,
хвърли поглед към звездите...

Сега всичко бе ново,
слънцето и въздуха дори!
За живота с нови сили бе готова,
щом сърцето радостно тупти!

Now I Grow Up

Okay, it's time to stop! I'm tired to be that little, smiled, girl! It's time for the other girl, to wake up! I'm tired! I'm not a recycle bin for hart rubbish! I know there will be a lot of people who'll wanna cry and will need a friend hug... But... she won't be here to help them.She's gone... I'm here - the grew girl!

I don't care about anything, the life made me that. It's time to be an egoist, not so much but a little. Now happiness is mine! I'll be the happiest girl in the world! I am the happiest girl in the world... And... Nobody can change it! Life is mine, love is mine, everything is mine!!!

I know you jealous... that makes me happy. I'm that you're not! I'm everything you wanna be! The little girl won't come back. You should forget her! She is dead! Now I'm the king of her life, I'm her and I'm not, cause from now, everything will be different...

One night...

Отново е тъмно. Стоя пред компютъра и съм се вгледала в скайпа. Пиша ти... Няма те... Звъня ти...
-Ще се прибера по-късно и ще дойда до вас.
-Добре, ще те чакам...
Затварям телефона. Минутите минават бавно. Опитвам се да чета книга, но не се поучава. Обсебил си мислите ми. За пореден път поглеждам часовника. Вече трябва да си по пътя. Не осъзнавам какво и как е станало, не чувствам нищо. Потънала съм в мислите си и не усещам как съм излязла от къщи и вървя по улицата. В един миг забелязвам как покрай мен минават хора, дори едно котенце се потърка в крака ми. Търся те с поглед. Искам те! Искам да те прегърна силно, да те целуна нежно, да усетя туптенето на сърцето ти, да почувствам допира на кожата ти... В тъмното забелязвам силует, който върви срещу мен. ,,Това си ти!!!''. Пулса и крачката ми се ускоряват... "Ти си! Наистина си ти!" Не те бях виждала цели 24 часа, които ми се сториха като цяла вечност, липсваше ми... Силуетът ти излезе от сянката. Очите ти блеснаха. Усмихна се. Подтичвам към теб. Най-после те прегръшам и целувам! Усмивката ти ме успокоява! Смехът ти ме стопля! ОБИЧАМ ТЕ!!! Говорим си, смеем се, а сърцето ми се пълни с пеперудки... Вятъра духа и сплита косите ми. Дъжда тропа по ламаринения покрив. Всичко е толкова красиво, спокойно, романтично... Минава полунощ. Времето сякъш ни прави подарък. Започва да минава все по-бавно. Отпускам се в прегрътката ти. Чувствам се като в крепост - защитена, сигурна и като в рая - с най-прекрасния човек до себе си... ОБИЧАМ ТЕ!!! Телефона ми звъни. Майка ми ми казва да се прибирам. Ядосана е. Това не ми прави впечатление. Спокойна съм. Вървим. Говорим си. Ето, че стигнахме нашата къща... Няколко дълги целувки за "Довиждане!"... Прибирам се. Майка ми ми вика, но не и обръщам внимание. Просто я игнорирам. Сядам в скайп и отново ти повтарям, че те обичам! Лягам си ... Заспивам с мисълта за теб... ОБИЧАМ ТЕ!!!

Чифт кафеви очи...

Помниш ли как ме гледаше? Помниш ли как се смееше лицето ми? Помниш ли спомените ни, преживяванията ни? Не си ги забравил, нали? Мина време, но ги помниш, зная! Помниш ги също толкова добре, колкото и аз помня твоите очи. Помня първия път, в който те погледнах, без да мисля много, без да търся твоя поглед. Той сякъш като магнит привлече очите ми. Гледах без да зная нищо, без да чувам, без да осъзнавам какво и защо се случва. Просто те гледах в очите. Толкова кафеви, дълбоки, бистри, чувствени, искрени, топли, невинни... Толкова много думи с които да ги опиша, но не достатъчни. Гледах ли, гледах... Какво ли си мислех...
Тези очи ме подлудяваха, караха ме да не спя, виждах ги навсякъде... Този чифт кафеви очи...

Мина време, а аз още пазя спомена за тях, все още ги виждам, все още чувствам погледа им по кожата си...

А ти помниш ли... Помниш ли как ме гледаше, как се смееше, как ме обичаше? Аз помня и никога не ще забравя нито спомените, нито любовта, нито онзи чифт кафеви очи...

Пак е Лято...

Пак е лято. Излизам навън в ранната утрин и усещам как слънцето гали кожата по тялото ми. Вдишвам свежия въздух и си спомням за летата когато бяхме малки. А ти помниш ли? Помниш ли как тичахме голи в градината, как гонехме пеперудите, как си играехме на люлката в градината на баба, как пръскахме с вода веселото куче, скачащо на двора в прахта? А как карахме колела по прашните, селски улички, как празнувахме всеки празник заедно, как се цапахме с торта, как се пръскахме с вода... Толкова спомени за отминалото детство... Та ние израстнахме заедно, а сега всеки от нас пое по свои собствен път. Вече ги няма ония весели, безгрижни дни, няма я люлката, няма ги ожулените колена и натъртените лакти...
Кой е мислил че ще порастнем...Преди не знаехме какво е болка и тъга. Не знаехме какво е обич и омраза, но сега вече знаем. Сега обичаме и мразим, плачем и се смеем, но не защото имаме нова кукла или камионче. Как искам понякога още да плача, да крещя. Да играя на криеица, да се катеря по дърветата, но всичко хубаво си има край. Порастнахме. Вече знаем и можем толкова много и не сме онези наивни малчугани...
Един дъх от свежия, сутрешен въздух, един полъх на топлия вятър, една крачка в стария двор, едно премигване, един спомен... Преди бяхме деца, а сега вече не сме. Сега можем само да си спомняме онези лета с носталгия, онези игри, онези мечти, онова безгрижие, което цареше навсякъде...

LOVE NEVER DIE

They were running on the beach,water made yet their feet.The nihgtsky was clear.Only the moonlight and the stars reflected into the water.Everything was dark.They saw a small boat and decided to take it into the water.But suddenly clouds covered the sky.Became a storm.The boy hug the girl...
- Don't worry,everything's gonna be alright...just don't worry and don't look out..
- Where are we?Please tell me...
- Shhhhhhhhhh...Just hug me...and kiss me...
She presssed his body and became one their lips.She could hear loud crash of tunders and she looked around.The beach was so far that she couldn't see it.At that moment she understood that they wouldn't came back.Than she just hugged him,kissed him and said her last words:
- I love you so much, but now I must tell you my last Good Bye...
- Shhhhhhhhh I love you too but you mustn't say Good Bye.We will be together again in the other world, there we will be happy forever...
That were their last words.A big wave arise and sink the boat.
In the next day in the newspaper was written:"Two people, a boy and a girl had drowned in the see..."
But in fact they were alive, their souls were alive and they were happy.That's why reall love is alive even after phisical death...

Грешница...

Грешница станах защото се влюбих,
Грешница станах защото обичах,
Грешница станах защото ме принуди,
Грешница станах защото на тебе разчитах

Грешница бях защото повярвах,
Грешница бях защото те исках,
Грешница бях защото тебе оставих,
Грешница бях защото не мислих

Грешница останах защото не спрях,
Грешница останах защото мечтах,
Грешница останах защото копнях,
Грешница останах защото живях

Грешница съм защото те търся,
Грешница съм защото те чакам,
Грешница съм защото те искам,
Грешница съм защото те нямам

Грешница ще бъда защото ще се боря,
Грешница ще бъда защото ще обичам,
Грешница ще бъда защото ще споря,
Грешница ще бъда защото след теб ще тичам

Грешница ще остана защото ще вярвам,
Грешница ще остана защото ще те имам,
Грешница ще остана защото ще мога,
Грешница ще остана дори да загивам

Обичам те и винаги ще те Обичам...

Винаги ще те обичам...

Винаги ще те обичам,
дори и да ме мразиш ти,
галено ще те наричам,
дори и да мълчи сърцето ти

Дори и далеч да бъдеш,
или аз да не съм сама,
само тебе ще обичам,
завинаги,до края на света

За тебе моето сърце ще бие
и щом те видя ще изтръпвам цяла,
душата си пред тебе ще разкрия,
а тя е толкова невинна,бяла...

Едно сърце си имам само
и реших на теб да го даря,
дори и нямо твойто да остане,
на друг не ще го подаря!

Розата

Бяла роза във ръцете държеше
със остри бодли и зелени листа,
бяла роза,от него подарена,
роза,говореща за чувствата

Бяла роза със сълзи опръскана,
бяла роза пълна със надежда
с бодлите розата кожата късаше
и от раните се стичаше кръв гореща

Бялата роза червена стана
от кръв гореща накапана,
но тялото сякъш от стомана
кървавите капки не жалеше

Тя бликаше от всякъде,
от всяка част нха тялото продрано,
а розата все по-червена ставаше
от кръвта навсякъде разляна

Със всяка капка се губеше надеждата
и розата вехнеше всеки миг,
душата тялото напускаше зловещо
със стъпките бавни и духа тих

След секунди до тялото студено
червената роза черна лежеше,
около момичето окървавено
кръвта гореща се стелеше

Розата попиваше,
в зловещата си черна багра,
надеждата умираща
скитащя се в мрака

И тази роза черна,
крехкото тяло с бодли продрала,
надеждата вечна
в себе си събрала

За момичето влюбено
тя бв живот и смърт
от момчето погубило
единствения неин земен път

Розатачерна онела живота,
остана си вечно потънала в мрак,
символ на загубената надежда
и най-красивия човешки грях

Тя

Тя е само капка от дъжда
настанила се на нейното лице,
тя е само мъничка сълза
от разбитото и от любимия сърце

Тя безмълвно всичко казва
и без съзнание или живот
показва всяка болка неизказна,
като жив човек на този свят

Солена и гореща,
като приятел верен,тя е винаги насреща,
нея винаги я има
и през нея всяка болка се излива

Тя е бистра като пролетен кратък дъждец,
но горчива като див киселец,
тя е нежна,тиха и дори сама
показва цялата моя душа на света

Тя тихо се прокрадва по лицето
и го покрива с блясъка топъл,
тъй крехко е сега сърцето,
потънало в любовния си вопъл

И в пек,и в студ,и в зима,и във лято,
във мене винаги се крие тя,
защото там където любовта е
винаги има поне една сълза...

Тебе искам

В прегрътките топли да се разтапям искам,
ласките ти нежни нека ме горят,
за мене искам само да си мислиш,
и това да знае целия свят...

Сънищата твои искам да обсебвам,
във мечтите ти да скитам,
погледа ти нежен искам да разсейвам
и душите ни да се преплитат...

Искам тялото ти да усещам,
обгърнало ме с топлите ръце,
до тебе искам да се сгушвам,
да усещам тупкащото ти сърце...

Погледа ти прозващ
искам да ме гледа мило,
с пламък неугасващ и
с усмивка жива...

Искам да заровя пръсти в
твоите тъмни коси,
да усетя твойте чувства,
настроението и тръпките дори...

Докато заспивам като бебе
искам ти да си до мен,
искам да усетя тебе-
отпуснат в моя плен...

Липсваш ми

Липсваш ми!
Ето защо пиша!
Липсваш ми!
Без теб не мога да дишам!
Липсваш ми!
И за теб си мечтая!
Липсваш ми!
Да те видя желая!
Липсваш ми!
Но теб те няма!
Липсваш ми!
И за тебе страдам!
Липсваш ми!
До себе си те искам аз!
Липсваш ми!
Не желая да съм сама!
Липсваш ми!
Това аз искам да ти кажа!
Липсваш ми!
И ще ти го докажа!

Сама

Сега навън вали
и дъжда мокри тъжното лице,
той слива се с горещите сълзи
и охлажда горящото сърце

Капките студени лицето заливат
и с блясъка си очите крият,
а устните мокри света проклинат
и с думи отровни се мият

Погледа сведен забит в земята
не смее настрани да помъдне,
защото силно е ранена душата
от лъжливата гореща прегрътка

През локвата преминаха обувки
и плиснаха наоколко вода
и като студени целувки
се забиваха в калта

В дъждовната вечер момичето разплакано
тичаше за да избяга от света
за да не узнае никой нещастието,
че тя отново е останала сама...