Отново е тъмно. Стоя пред компютъра и съм се вгледала в скайпа. Пиша ти... Няма те... Звъня ти...
-Ще се прибера по-късно и ще дойда до вас.
-Добре, ще те чакам...
Затварям телефона. Минутите минават бавно. Опитвам се да чета книга, но не се поучава. Обсебил си мислите ми. За пореден път поглеждам часовника. Вече трябва да си по пътя. Не осъзнавам какво и как е станало, не чувствам нищо. Потънала съм в мислите си и не усещам как съм излязла от къщи и вървя по улицата. В един миг забелязвам как покрай мен минават хора, дори едно котенце се потърка в крака ми. Търся те с поглед. Искам те! Искам да те прегърна силно, да те целуна нежно, да усетя туптенето на сърцето ти, да почувствам допира на кожата ти... В тъмното забелязвам силует, който върви срещу мен. ,,Това си ти!!!''. Пулса и крачката ми се ускоряват... "Ти си! Наистина си ти!" Не те бях виждала цели 24 часа, които ми се сториха като цяла вечност, липсваше ми... Силуетът ти излезе от сянката. Очите ти блеснаха. Усмихна се. Подтичвам към теб. Най-после те прегръшам и целувам! Усмивката ти ме успокоява! Смехът ти ме стопля! ОБИЧАМ ТЕ!!! Говорим си, смеем се, а сърцето ми се пълни с пеперудки... Вятъра духа и сплита косите ми. Дъжда тропа по ламаринения покрив. Всичко е толкова красиво, спокойно, романтично... Минава полунощ. Времето сякъш ни прави подарък. Започва да минава все по-бавно. Отпускам се в прегрътката ти. Чувствам се като в крепост - защитена, сигурна и като в рая - с най-прекрасния човек до себе си... ОБИЧАМ ТЕ!!! Телефона ми звъни. Майка ми ми казва да се прибирам. Ядосана е. Това не ми прави впечатление. Спокойна съм. Вървим. Говорим си. Ето, че стигнахме нашата къща... Няколко дълги целувки за "Довиждане!"... Прибирам се. Майка ми ми вика, но не и обръщам внимание. Просто я игнорирам. Сядам в скайп и отново ти повтарям, че те обичам! Лягам си ... Заспивам с мисълта за теб... ОБИЧАМ ТЕ!!!
