Пак е лято. Излизам навън в ранната утрин и усещам как слънцето гали кожата по тялото ми. Вдишвам свежия въздух и си спомням за летата когато бяхме малки. А ти помниш ли? Помниш ли как тичахме голи в градината, как гонехме пеперудите, как си играехме на люлката в градината на баба, как пръскахме с вода веселото куче, скачащо на двора в прахта? А как карахме колела по прашните, селски улички, как празнувахме всеки празник заедно, как се цапахме с торта, как се пръскахме с вода... Толкова спомени за отминалото детство... Та ние израстнахме заедно, а сега всеки от нас пое по свои собствен път. Вече ги няма ония весели, безгрижни дни, няма я люлката, няма ги ожулените колена и натъртените лакти...
Кой е мислил че ще порастнем...Преди не знаехме какво е болка и тъга. Не знаехме какво е обич и омраза, но сега вече знаем. Сега обичаме и мразим, плачем и се смеем, но не защото имаме нова кукла или камионче. Как искам понякога още да плача, да крещя. Да играя на криеица, да се катеря по дърветата, но всичко хубаво си има край. Порастнахме. Вече знаем и можем толкова много и не сме онези наивни малчугани...
Един дъх от свежия, сутрешен въздух, един полъх на топлия вятър, една крачка в стария двор, едно премигване, един спомен... Преди бяхме деца, а сега вече не сме. Сега можем само да си спомняме онези лета с носталгия, онези игри, онези мечти, онова безгрижие, което цареше навсякъде...
1 коментар:
Милата ми, как може да мислиш, че всичко е свършило. Ние винаги ще сме си деца, стига да го признаем. И мечтите си остават, и детските забавления, и безгрижието, макар и не толкова често. Просто сме малко по-порастнали, но това не променя детското в нас. То живее винаги, стига да му позволиш. Не му обръщай гръб, заради всички спомени, а точно заради тях се радвай, че някога си била малка, а сега макар и пораснала продължаваш да бъдеш същото малко момиченце, макар и само за няколко мига през времето, когато си с някой приятел от детството. =)
Публикуване на коментар