Различен ли бе света,
различни ли бяха мечтите?
Тя вече не беше сама
и ги нямаше сълзите...
Tой беше виновен,
той накара я да се засмее
и всичко беше защото
обичаше той само нея...
А тя със цялото сърце,
що беше скрито във гърдите,
гордо вдигна лице,
хвърли поглед към звездите...
Сега всичко бе ново,
слънцето и въздуха дори!
За живота с нови сили бе готова,
щом сърцето радостно тупти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар