Розата

Бяла роза във ръцете държеше
със остри бодли и зелени листа,
бяла роза,от него подарена,
роза,говореща за чувствата

Бяла роза със сълзи опръскана,
бяла роза пълна със надежда
с бодлите розата кожата късаше
и от раните се стичаше кръв гореща

Бялата роза червена стана
от кръв гореща накапана,
но тялото сякъш от стомана
кървавите капки не жалеше

Тя бликаше от всякъде,
от всяка част нха тялото продрано,
а розата все по-червена ставаше
от кръвта навсякъде разляна

Със всяка капка се губеше надеждата
и розата вехнеше всеки миг,
душата тялото напускаше зловещо
със стъпките бавни и духа тих

След секунди до тялото студено
червената роза черна лежеше,
около момичето окървавено
кръвта гореща се стелеше

Розата попиваше,
в зловещата си черна багра,
надеждата умираща
скитащя се в мрака

И тази роза черна,
крехкото тяло с бодли продрала,
надеждата вечна
в себе си събрала

За момичето влюбено
тя бв живот и смърт
от момчето погубило
единствения неин земен път

Розатачерна онела живота,
остана си вечно потънала в мрак,
символ на загубената надежда
и най-красивия човешки грях