Обичам те и винаги ще те Обичам...

Винаги ще те обичам...

Винаги ще те обичам,
дори и да ме мразиш ти,
галено ще те наричам,
дори и да мълчи сърцето ти

Дори и далеч да бъдеш,
или аз да не съм сама,
само тебе ще обичам,
завинаги,до края на света

За тебе моето сърце ще бие
и щом те видя ще изтръпвам цяла,
душата си пред тебе ще разкрия,
а тя е толкова невинна,бяла...

Едно сърце си имам само
и реших на теб да го даря,
дори и нямо твойто да остане,
на друг не ще го подаря!

Розата

Бяла роза във ръцете държеше
със остри бодли и зелени листа,
бяла роза,от него подарена,
роза,говореща за чувствата

Бяла роза със сълзи опръскана,
бяла роза пълна със надежда
с бодлите розата кожата късаше
и от раните се стичаше кръв гореща

Бялата роза червена стана
от кръв гореща накапана,
но тялото сякъш от стомана
кървавите капки не жалеше

Тя бликаше от всякъде,
от всяка част нха тялото продрано,
а розата все по-червена ставаше
от кръвта навсякъде разляна

Със всяка капка се губеше надеждата
и розата вехнеше всеки миг,
душата тялото напускаше зловещо
със стъпките бавни и духа тих

След секунди до тялото студено
червената роза черна лежеше,
около момичето окървавено
кръвта гореща се стелеше

Розата попиваше,
в зловещата си черна багра,
надеждата умираща
скитащя се в мрака

И тази роза черна,
крехкото тяло с бодли продрала,
надеждата вечна
в себе си събрала

За момичето влюбено
тя бв живот и смърт
от момчето погубило
единствения неин земен път

Розатачерна онела живота,
остана си вечно потънала в мрак,
символ на загубената надежда
и най-красивия човешки грях

Тя

Тя е само капка от дъжда
настанила се на нейното лице,
тя е само мъничка сълза
от разбитото и от любимия сърце

Тя безмълвно всичко казва
и без съзнание или живот
показва всяка болка неизказна,
като жив човек на този свят

Солена и гореща,
като приятел верен,тя е винаги насреща,
нея винаги я има
и през нея всяка болка се излива

Тя е бистра като пролетен кратък дъждец,
но горчива като див киселец,
тя е нежна,тиха и дори сама
показва цялата моя душа на света

Тя тихо се прокрадва по лицето
и го покрива с блясъка топъл,
тъй крехко е сега сърцето,
потънало в любовния си вопъл

И в пек,и в студ,и в зима,и във лято,
във мене винаги се крие тя,
защото там където любовта е
винаги има поне една сълза...

Тебе искам

В прегрътките топли да се разтапям искам,
ласките ти нежни нека ме горят,
за мене искам само да си мислиш,
и това да знае целия свят...

Сънищата твои искам да обсебвам,
във мечтите ти да скитам,
погледа ти нежен искам да разсейвам
и душите ни да се преплитат...

Искам тялото ти да усещам,
обгърнало ме с топлите ръце,
до тебе искам да се сгушвам,
да усещам тупкащото ти сърце...

Погледа ти прозващ
искам да ме гледа мило,
с пламък неугасващ и
с усмивка жива...

Искам да заровя пръсти в
твоите тъмни коси,
да усетя твойте чувства,
настроението и тръпките дори...

Докато заспивам като бебе
искам ти да си до мен,
искам да усетя тебе-
отпуснат в моя плен...

Липсваш ми

Липсваш ми!
Ето защо пиша!
Липсваш ми!
Без теб не мога да дишам!
Липсваш ми!
И за теб си мечтая!
Липсваш ми!
Да те видя желая!
Липсваш ми!
Но теб те няма!
Липсваш ми!
И за тебе страдам!
Липсваш ми!
До себе си те искам аз!
Липсваш ми!
Не желая да съм сама!
Липсваш ми!
Това аз искам да ти кажа!
Липсваш ми!
И ще ти го докажа!

Сама

Сега навън вали
и дъжда мокри тъжното лице,
той слива се с горещите сълзи
и охлажда горящото сърце

Капките студени лицето заливат
и с блясъка си очите крият,
а устните мокри света проклинат
и с думи отровни се мият

Погледа сведен забит в земята
не смее настрани да помъдне,
защото силно е ранена душата
от лъжливата гореща прегрътка

През локвата преминаха обувки
и плиснаха наоколко вода
и като студени целувки
се забиваха в калта

В дъждовната вечер момичето разплакано
тичаше за да избяга от света
за да не узнае никой нещастието,
че тя отново е останала сама...